История на събора

Размер на шрифта: a |a |a|

Възрожденската архитектура на Копривщица и нейната богата история, героичното минало на населението и живописната природа на Средногорието са извор на родолюбие и творческо вдъхновение. Тук са съхранени езикът, песните и обичаите на народа. Под неговото слънчево небе и под стрехите на възрожденските му къщи витае древната сила на българина, неугасимата му любов към свободата. Сред легенди и песни тук израстнаха колоси на българщината, като неустрашимите хайдушки предводители Богдан и Дончо Ватаха, недостижимият възрожденски просветител Найден Геров, великият революционер-демократ, писател-реалист, идеолог и вожд на българската революционна емиграция Любен Каравелов, вдъхновените ръководители на Априлското въстание Бенковски и Каблешков, нежният лирик Димчо Дебелянов, организаторът на антифашистката борба в България Антон Иванов и стотици други дейци просветители и революционери, учени и общественици.

 

Не случайно тоя непокорен град, разположен в сърцето на хайдушката Средна гора, е избран за домакин на традиционните национални събори. Това дава благоприятна възможност на хилядите участници и гости на съборите да се поклонят пред подвига на толкова бележити синове на българската национална история и култура, родени и живели в Копривщица.

 

От 12 до 15 август 1965 г. тук се е състоял Първият национален събор на народното творчество, внушителен по значение и брой на участниците. В близките живописни околности на старинния градец, над местността Войводенец, на 7 естради изявиха самобитното си изкуство над 4000 народни певци, танцьори, свирци на народни инструменти, разказвачи на приказки и легенди от цялата страна. Първият национален събор напълно заслужено е посветен на великия син на Копривщица Любен Каравелов, който в многостранната си дейност на революционер и писател е и един от първите наши фолклористи. Съборът минава под знака на Каравеловата песен:

 

Хубава си моя горо,

миришеш на младост…

 

Град Копривщица като домакин и като средище на българщината има своите участници във всички национални събори на народното творчество. Много от тях са отличени с медали, грамоти и поощрения. Имената, които копривщенци свързват със събора са: Дойчо Толинов - може би най-дългогодишният участник - от Първия до Осмия събор. Гайдарджиите - Андрея Кривиралчев, Матея Кривиралчев, Пейо Йовков, Гаврил Недков, Гаврил Доганов, Тодор Кръстев. Изпълнителките на народни песни Зина Байчева, Цонка Татарлиева, Невена Атанасова, Мария Фурнаджиева, Койка Геова. Копривщица има своя участник и в изложбата на народните занаяти - това е отличеният със сребърен медал на Първия национален събор на народното творчество Желязко Желязков.

През последните години Копривщица е представяна от женската певческа група, изпълнители на автентичен фолклор. Години наред жени показват обичая "Напяване на пръстените" - обичая втъкал в себе си музика, песни, хора, наричания и весел хумор.

 

През 2015 г. от 7 до 9 август - ще екнат гласове отново в най-българския град и ще възвестят началото на големия празник на българщината - поредният Национален събор на народното творчество. В Копривщица ще дойде цяла България със своите мелодии, буйни ритми, с мъдростта на сказанията си. Тук ще дойдат Добруджа и Родопа, Странджа и Златията, Мизия и Струма. Ще се срещнат на китните поляни на "Войводенец" и техните песни ще минат над Калъчевия мост, над Тополка и Бяла река, за да възвестят за пореден път, че българското племе помни дедите си и тази земя, която се нарича Бьлгария, къта в недрата си вулкан от музика и мъдрост. Тук ще дойдат цветята на всички български градини, и спре ли се човек през тези дни в Копривщица, ще се срещне с безсмъртна България, ще чуе чудните песни.