За Копривщица

Размер на шрифта: a |a |a|
Град Копривщица е разположен близо до река Тополница, на 1060 м. надморска височина. Населението му е 2 600 души. Намира се на 110 км. югоизточно от София, на 80 км. северозападно от Пловдив и на 27 югоизточно от Пирдоп. Копривщица е град – музей, уникално селище, което е запазило над 250 паметника от архитектурата на възрожденския период.

Копривщица датира като селище от 14 век. Населението му се е занимавало със скотовъдство, производство на аба, кожарство, бояджийство и други занаяти. Гражданите на Копривщица са се доказали като добри търговци, достигайки до Истанбул и Александрия. Богатото и изтънчено селище бива многократно ограбвано и три пъти изгаряно от кърджалиите, и отново издигано от пепелта.

През тежките векове на турското робство Копривщица е била хранилище на българския дух. Тук са живели свободолюбиви и смели българи, които с хайдушки чети, защитавали сънародниците си от жестоките поробители. Много от предприемчивите и богати жители на града щедро дарявали средства за построяването на манастири, църкви и училища, както в родния си град, така и из цяла България.

През ХІХ в. Копривщица била един от центровете на българската просвета. Тук са родени просветители като Найден Геров и Йоаким Груев, работили са и народни будители като Неофит Рилски и Христо Г. Данов. Творили са иконописци и майстори като Захари Зограф, Коста Вальов (автор на стенописите в Ослековата къща) и Генчо Младенов (майсторът построил Каблешковата къща). Син на Копривщица е Любен Каравелов - революционер и писател, автор на песента "Хубава си моя горо". Тук са родени и смелите революционери Тодор Каблешков и Георги Бенковски. Копривщица е дарила България с най - нежния поет - Димчо Дебелянов.

През 1837 година тук отваря врати първото класно училище. През 1867 година Тодор Каблешков основава общество “Зора”. През същата година Васил Левски основава революционен комитет в Копривщица.

На 20 април 1876 година тук е гръмнала първата пушка, оповестила началото на Априлското въстание. Така се поставя началото на героичната Априлска епопея на българския народ.

Копривщица е един от малкото градове, които напълно са запазили архитектурата на Възрожденския период. Къщите от този период са с колоритни дворове, заобиколени от високи каменни зидове и порти, а безредните извивки и тесни паважи, многобройните чешми допринасят за атрактивността на малкия град. Най – голямото богатство на Копривщица са нейните къщи от възрожденския период, част от които са превърнати в музеи. Една от тях е Ослековата къща. Тя е най – известният архитектурен и етнографски паметник на града, собственост на богат копривщенски търговец от средата на 19 век. Домът на Георги Бенковски – ръководителя на Априлското въстание също представлява интерес. Дървеното оръжие, знамето на доброволците шито от Райна Княгиня и оръжието на войводата са най – ценните реликви в музея.

Можете да посетите и Къща-музей “Любен Каравелов”. Тя ще ви запознае със революционните и журналистическите дейности на един от най – видните български синове. Като най – лирична къща, може да се определи къщата на Димчо Дебелянов. Както в другите къщи – музеи така и в тази е пресъздадена атмосферата в която е живял Дебелянов. Освен изброените къщи Копривщица ви предлага да видите и църквата “Свети Николай”, както и “Мавзолея – костница от 20 април”, на тези които са загинали в Априлското въстание. Не бива да пропуснете и паметника на Тодор Каблешков и Каблешковата къща.

Главният транспорт с който градът се свързва с останалите населени места е железопътния. Копривщица е близо до главната линия София –Карлово –Бургас, която се намира на 10км. северно от самия град. До гарата се стига с автобусна линия, която обслужва всеки минаващ влак. От Копривщица тръгват и автобуси, за Панагюрище, Пловдив, Стрелча и Пирдоп.

 
Кратък филм за Копривщица можете да видите ТУК